2019: Годината на щастието

 

В началото на годината е време за равносметка, за поставяне  цели и чертане на планове за следващите 12 месеца, на обещания към себе си да променим, нещата които не харесваме и да започнем да правим неща, които искаме. Аз пък искам да ви споделя 5 обещания към себе си, които тази година съм решила да направя, за да е 2019 още по-хубава и щастлива от предишната. Много вярвам, че щастието e едно от най-важните неща и всичко, което правим и притежаваме трябва да ни прави щастливи. За това съм решила…

…Да си припомням, че истинският живот, не изглежда като в инстаграм

Не искам да си го призная, но на ден прекарвам минимум 15-20 мин скролвайки в инстаграм, понякога и повече. Това води, поне в моята глава, до смесени чувства – от една страна се кефя на красивите снимки и животът ми се изпълва с красота, но от друга страна започвам да се депресирам, как така моят живот никога не е толкова красив, подреден и перфектен. За да не се депресирам и да водя щастлив живот съм решила да си припомням, че в инстаграм не е истинският живот, а една крависва, режисирана и фотошопирана илюзия. Защото аз не познавам никой, който пие кафе в белите си чаршафи, в перфектна светлина, с чинийка макарони и отворена книга до себе си, ако вие познавате или пък вие сте това, моля ви пишете ми!

…Да не се сравнявам с другите хора

Освен, че не е съвсем истински животът на всички в Инстаграм изразява само и единствено позитивните, прекрасните и фотогенични моменти. В някакви моменти, доста често, се сравнявах с хората, които следвам- какво притежават, къде ходят, какво правят, как изгеждат. Но някак с времето, постепенно осъзнах за себе си, че това не е здравословно и не трябва да е така, не трябва да го правя и не трябва да се целя във всичко, което другите имат или правят. Да, интересно и понякога вдъхновяващо е да гледаш през прозореца на красивите и богати съседи, но те със сигурност преживяват драма на спуснати завеси. В социалните мрежи всеки поства единствено и само отбрани моменти, а аз си живея собствения живот не само в тези, избраните, но и в неприятните, трудните и съвсем обикновените и тривиални ситуации, които всеки притежава. Следователно ако аз сравнявам моя живот изпълнен с най-различни моменти, с най-хубавите моменти на другите хора, аз винаги ще съм губеща и нещастна. А това кому е нужно?

…Да притежавам малко, но качествени неща

Това ми е мантрата от няколко години. Не искам много, но искам да притежавам предмети, които ме правят щастлива, които не вредят на околната среда, които са ми достатъчно, без да ме затрупват и, които ми вършат работа без да изпадам в ситуация, в която не мога да си затворя шкафа от дрехи, а всъщност няма какво да облека. Искам да се превърна от вещоман  и шопохолик в човек, който цени всяка една от вещите си и всяка една вещ ме прави щастлива. Искам да инвестирам разумно, не в полиестер на разпродажба за две носения, а в дрехи, обувки, чанти и изобщо предмети, които се разтягат извън простия и грозен консумеризъм.

…Да се грижа повече за себе си

Колко е важно това само… защото времето за себе си често се пренебрегва заради други хора, неща, и приоритети. Тази година ми се иска да се фокусирам върху това, да отделям време за мен самата и да правя неща, които наистина искам. Дали ще е време за маникюр или по-често ходене на фризьор, или пък да приоритизирам времето за спорт и да излизам на време от офиса, или пък ще е просто 30 минутки сутрин в пухкав халат, в които чета книга и пия вода с лимон, няма значение. Важното е това, което от вътре ми идва да правя в момента, да е водещото, а не толкова какво трябва или какво се изисква от обществото/ситуацията/социалните мрежи. Грижата за себе си е съществена, нали знаете как в самолетите казват първо да си сложите маските на вас, а послед да помагате на останалите? Никой, никъде не ръкомаха и не обяснява, че е по-важно да излезнете навън, когато на вас просто ви се чете книга вкъщи или пък, че е по-добре да приоритизирате срещата с приятелката на приятелката на вашата приятелка пред часа ви за маникюр или часът за спорт. С две думи, ако трябва да избирам между себе си и някой друг, бих избрала себе си.

…Да казвам „не“ по-често

Да. Наистина. Това е част и от горната точка, но ми се иска да го подчертая. Дебело. Пред себе си, най-вече. Грижата за себе си изисква да приоритизираме правилно, а казването на „не“ ни помага да се фокусираме върху важните неща. В различни моменти важните неща са различни, но винаги трябва да сме достатъчно мъдри и да се познаваме достатъчно добре, за да успеем да преценим ситуацията. Ако не искаме да правим нещо, ако не искаме да ходим някъде, ако знаем, че не трябва нещо да се случи просто да го кажем, защото може би наистина ще се чувствам по-добре ако откажа нещо, вместо да го приемам от куртоазия или възпитание или защото така трябва.

Може би ако правя всичко това ще се превърна в една щастлива кукувица със своите странности и чар. Не знам до колко ще мога да спазвам всичко, не знам дали в края на годината няма да мисля по различен начин. Но за сега пожелавам 2019 да е по-щастлива, минималистична, истинска и изпълнена със самоопознавателни приключения за всички нас.