Модата изисква смелост. Колкото и да е семпъл и минималистичен стила ми, без много цвят, без крещящи принтове или гига-интересни комбинации, има неща, които изискват смелост. Приемам се за средно смела, що се отнася до модата, мога да пробвам и нося почти всичко, въпреки, че рядко излизам от черно-бяло-сивата си зона на комфорт, но нещо, към което никога не съм си мислела, че ще се престраша беше белият панталон. За дебелодупеста жена като мен белият панталон е някаква химера, блян, който изглежда прекрасно по street style блоговете, но не и в моя гардероб.
Но миналата пролет се престраших. Намерих много як чино панталон в GAP, който трябваше да е прав, не много тесен и леко еластичен. Поръчах го в моя размер, но като пристигна се оказа, че „не много тесния“ панталон не мога да го закопчея, да не говорим да го нося. Прибрах си го прилежно в торбичката и го забравих. Тази пролет като разчиствах гардероба попаднах на него и реших да видя как ми седи. И О! Чудо! Тоз панталон взе, че ми стана. Явно се е поразширил в гардероба от нещастие, че не е носен. И така, вече закопчаващ се, не много тесен и прав реших, че ще го нося. Защо не. YOLO! както се казва. Комбинирах го с любимия ми широк пуловер от H&M, кецките ми на Adidas и взе че се получ чуден weekend outfit. Още едно нещо отметнато от bucket list-a ми. Излезнах навън с бял панталон. 
Панталон: GAP (подобен тук)
Пуловер: H&M (тук)
Обувки: Adidas Originals (явно изчерпани тук, подобни тук)
Чанта: Pieces от Fashion Days
No Comments