Цена/Качество

май 1, 2019

Повтарям много мантри непрекъснато и този блог е платформа, в която изразявам, описвам, проследявам и документирам изпълнението на повечето от тях. Една такава мантра е, че стилът не идва със скъп етикет. Да, обичам маркови дрехи, хубави материи и скъпи аксесоари, но съм също толкова фен на мода, която е достъпна, стига да е качествена. За мен качеството е водещо, особено напоследък, тъй като се опитвам да не купувам огромни количества дрехи, които да облека по веднъж и да изхвърля. Напротив – искам да вкарвам в живота си малко, но качествени неща, които харесвам и нося непрекъснато.

Нещото, което ме провокира да напиша този пост беше пътуването ни до института Hohenstein с Lidl България преди месец. Когато ме поканиха да се присъединя към медия-пътуването и след това да снимам някои от plus size дрехите от колекцията на Lidl. Mного се зарадвах, защото съм фен на Lidl, обичам да пазарувам там, имам доста страхотни попадения от там и исках да видя с очите си какво значи този печат от Hohenstein.

С няколко думи ще споделя, защото наистина се впечатлих – Hohenstein е институт в Германия, който тества качество на текстил. Независим е и е един от най-големите институти за качествен контрол на текстил в света. Институтът има 70 годишна история, а Lidl им е клиент от 25 години. В Hohenstein се тестват качество на текстила като се правят тестове за здравина, устойчивост, състав, безопасност, функционалност и водоустойчивост на материалите, както и точност на размерите. Тества се всичко от шевове, до здравина на копчета, пропускливост на тъканите, дори си имат тунел за вятър! Най- бях впечатлена от това как се тестват размерите, в Hohenstein използват над хиляда човека на различна възраст, с различни размери и форми, които са като модели за дрехите. По това как им стоят, как пасват и какво не е достатъчно добро, института дава препоръки на производителите, за да може когато пиша размер 50 (моят размер е това) ти да си го купиш и като отидеш вкъщи да ти стане! Факт, хора!

Тъй като част от ангажимента ми беше да снимам ми изпратиха няколко неща от plus size каталога. И тъй като все още не бяха в магазините, нямаше как дори да видя като размер. Избрах дънки размер 50 (като в гардероба си имам всякакви от 44 до 54, в зависимост от марката, но обикновено 50 си е моя размер), пратиха ми ги и тръпнейки ги погледнах – скини, черни дънки, супер яка материя, с достатъчно стреч да са удобни, но не прекалено да се раздърпат. Сърцето ми се разтуптя, защото всъщност до сега никога не съм си купувала дънки от супермаркет, все пак задникът им е достатъчно голям за да не влиза в нормалните размери. Съпружето ме гледаше изпитателно, аз гледах изпитателно дънките и реших да видя дали размер 50 всъщност става. Еми, заспа ми. Все едно са правени за мен. Талия, бедра, прасци, всичко си беше на мястото, без да има дупка на кръста или прасците ми да се чувстват в менгеме. Алелуя! След това отидох и си купих още един чифт черни дънки и един чифт тъмно сини. Толкова са удобни!

Второто нещо, което си избрах беше черна, трикотажна рокля (с джобове!!!). Според момчето дънки по-може, ама рокля защо от супермаркета? А всъщност роклята е толкова удобна. 95% вискоза+ 5% еластан, материята е стабилна и пада тежко и въпреки, че струва 19.99лв!!! бих си я носила както на работа, на вечеря или дори на някое по-лежерно събитие. Комбинира се с всичко! Може да е елегантна, може да е неглиже, може да е street с маратонки и кожено яке (като на снимките) може да е по-бужи с тренч и балеринки. Перфектно платно за интерпретация.

И всъщност тази рокля ме накара да се замисля за мантрите ми за етикетите, цените и връзката им със стила. Защо нещо, което струва 20лв. е по-малко стилно или по-малко красиво или качествено като материал, от нещо, което струва 200 или 2000 лв. Материалистичният ни свят ни кара да вярваме на етикетите с марка, но да не четем етикетите къде е произведено и от какъв материал. Кара ни да правим избора си на база име, а не база качество. И тук не казвам, че всичко скъпо е некачествено, напротив. Казвам, че е добра да избираме с главата и портфейла си.