Що е то: Капсулен Гардероб

От около година говоря с приятели за капсулен гардероб, концептуален избор на дрехи и минимилазиъм, що се отнася до пазаруване. Изяла съм много бъзици, защото капсулния гардероб не е нещо много разпространено в България и всички ме гледат странно, когато започна да обяснявам как човек трябва да има само някакъв ограничен брой артикули дрехи в рамките на сезон. Мога да си обясня странните погледи, защото до преди 20 години, всички в България са имали точно капсулни гардероби, когато не е имало fast fashion, молове и шопинг по моловете вместо фитнес. Аз лично си спомням растейки в провинцията през 90те, как нямах 8 чифта дънки, как зимата имахме по 1 чифт боти и как ново яке се купуваше когато стартото се скъса или стане малко. Това беше нормата, всички бяха така, или поне всички около мен. После дойде реда на бързата мода, моловете, евтините дрехи, промоциите, разпродажбите, онлайн пазаруването и всички избухнаха – колкото повече, толкова повече. Хайде на мол е нормална фраза, а пазаруването е хоби.

И аз съм така, няма как. Особено, когато заминах за Щатите и осъзнах как има дрехи в моя размер, как брандове, за които само съм чела имат магазини и разпродажби и аз мога да си ги позволя, и някак си естествено станах консуматор. Местенето на живота ми няколко пъти пък ми помогна да остана с малко, но ценни вещи. Все пак когато трябва да събереш живота си в 2 куфара 5-6 пъти в рамките на 10 години, оставаш само с дрехи/обувки/книги, които са ти наистина важни. НО! този естествен процес приключи, когато се установих в София преди близо 6 години. От тогава акумулирам, пазарувам, събирам, влача, пазарувам, прибирам. Защото вече и тук има молове, и тук има разпродажби, и тук има H&M и ZARA, и тук доставят всякакви онлайн магазини.
И така малко, по малко в началото на тази година осъзнах, че съм зарита с дрехи/обувки/аксесоари, които дори не ме правят щастлива, а просто ми тежат. А, да, и че от всички неща, които притежавам нося само някаква част. Останалите висят в гардероба, стоят си сгушени в чекмеджетата или чакат своя звезден час набутани в куфар под леглото.

Имам ли нужда от това? Защо си го причинявам?

Започнах да се замислям над тези въпроси малко по малко, вдъхновена от няколко влогърки, които следя, от няколко книги, които изчетох, а и от собственото си усещане, че имам нужда от нещо различно.

И след това дълго въведение стигам до темата, защото мисля, че открих какво е това нещо различно и то се казва

Капсулен гардероб

Каква е концепцията зад тази фраза- много лесно и просто обяснено:

Сменяме гардероба си сезонно – 4 пъти в годината, на по 3 месеца.

През Март организираме пролетен капсулен гардероб. През Юни организираме летен капсулен гардероб. През Септември – есенен, а в през Декември зимен капсулен гардероб.

Капсулният гардероб за всеки месец е от определен  брой дрехи/обувки/аксесоари. Като тази цифра съм чела, че е 37, и може да варира +/- 2-3, но да не е 370 все пак. Не мисля, че цифрата е важна, а по-скоро концепцията на това да се ограничим до дадена колекция от дрехи, които си подхождат и ни правят наистина щастливи.

В капсулата се включват – връхни дрехи, топове, поли, панталони, жилетки, сака, обувки, шалове, шапки, ръкавици и тн.

Не се включва – бельо, бижута, чорапи, чорапогащници, пижами.

Дрехи за специални случаи, както и фитнес дрехи или домашни дрехи на едни места се включват, на други не. Аз лично предпочитам да не ги включвам в бройката, но да имам някакъв лимит, за да не излезем извън контрол. Тоест хубаво е човек в гардероба си да има една дълга рокля или пък два клина за йога, но те не се ползват всеки ден.

Също така смятам, че бейсик тениски и потничета също не се броят – тези, които носим под жилетки например, или са семпли и простички. Аз лично имам такива десетина – бели, сиви и черни, които нося непрекъснато и често подменям, тъй като се амортизират много лесно – петна от пот под мишниците, лекета от вино, без да искате, сещате се.

Има изклюзичително богат набор от литература какво и как, но нещата, които аз смятам да спазвам са следните и се базират на идеята за френски капсулен гардероб от 5 неща, в който се инвестира в дрехи, които са класика, артикули, които наистина обичате да носите и лесно може да комбинирате + 5 модни артикула на сезон, които не са бейсик. Всички останали дрехи, които имам отиват в два куфара под леглото – сезонни и може би.

Сезонния куфар или торба или гардероб, както прецените, е този, който всъщност ще използвате за „пазар“ при смяна на сезоните. От него ще добавяте нови неща в капсулния гардероб и в него ще слагате нещата, които вече не са в сезон – потници, якета, пуловери, летно рокли, тн.

„Може би“ са дрехи, които притежавате, но не носите или не носите достатъчно често, поради една или друга причина, но не искате да разкарате или пък, не са достатъчно невероатни да са сезонни или в капсулата. За тази категория мисля да пиша повече, тъй като я обмислям по-дълбоко.

Преди време бях писала списък с модни необходимости – тук, и препорчитайки го определено го смятам за верен и релевантен, но не и ограничителен. Всеки трябва да си курира дрехите, така, че да са и удобни. Ако не сте фен на сако, а предпочитате жилетка – тогава имайте две жилетки, ако не искате дънково яке, а предпочитате сако – имайте две сака, в два цвятя, или нямайте сако, ако предпочитате панталон пред пола, не си купувайте пола. Идеята е просто да не се отпускаме и да имаме десетки еднакви неща, a ако нещо ви допада да инвестирате в по-добро качество.

Друго нещо, което откривам за интересно в този минималистичен подход е цветовата гама. Много е важно да си подберете цветовете, които ви харесват, които ви отиват, а и които можете да комбинирате помежду си. Естествено, не всички са като мен любители на неутралните цветове, но винаги може да се намери някаква гама, която да ви хареса и да може да се комбинира. Или пък, нещо, което аз правя е – залагам на неутрални базови дрехи и имам няколко цветни, в нюанси, които обичам – бордо, пудрено, деним, които са ми сезонните дрехи тази есен.

image: colorpalettes.net

Този метод ще ми спести следните неща, които наблюдавам по себе си, а и в раговори с приятелки:

• синдрома на сивите жилетки – или да купуваме безкраен брой от артикули, които са еднакви, при мен това са сиви жилетки през зимата и бели тениски през лятото.
• харчене на пари по разпродажби, за неща, които не сме на 100% сигурни, че харесваме.
• купуване на дрехи, просто за да купуваме дрехи и да имаме нещо ново.
• затрупване с дрехи, които ни висят в гардероба, а не носим никога или слагаме веднъж на сезон.
• висене пред гардероба, в чудене „какво да облека“ и губене на 20 минути сутрин в преобличане.
• синдрома „нямам дрехи“, при положение, че гардеробът ви не може да се затвори.

Нещата, които ме притесняват:

• липсата на опции. Когато си свикнала да имаш цял гардероб, а трябва да се лимитираш до 40 неща изглежда страшно.
• отърваването от „всичко останало“, което не виза в капсулния гардероб. Както писах горе, купчината на „може би“ сигурно ще има отделен пост.
• сезонността и смяната на сезоните. В момента е септември и смятам на 15 Септември да съм с капсулен гардероб, който да ме изкара до 15 Декемви. Какво обаче ще стане, ако ми стане студено или пък е прекалено дъждовно. Как да предвидим какво ще е времето след три месеца?
• липсата на пазаруване. Според идеята за капсулния гардероб, след смяната на сезона не се пазарува 3 месеца, а после се пазаруват единствено неща, да допълнят капсулата – 5те елемента, които са сезонни или „на мода“.

Нещата, които ме вълнуват и смятам за прекрасни с тази идея:

• Ще нося само дрехи, които наистина харесвам.
• Ще фокусирам енергията си в други неща, вместо във въпроса „какво да облека“.
• Ще се чуствам по-лека и не-натоварена от хаосът, който цари постоянно в гардероба ми.
• Ще спестя пари от компулсивни покупки за неща, които наистина искам, и които наистина ми харесват.
• Ще прекрарам по-малко време в пране на дрехи и подреждане.

Дали всичко ще е цветя и рози… не знам, не съм сигурна, но се надявам. Това експеримент, който мисля да подхвана и ако Мари Кондо е права, ще се чувствам по-щастлива и не-стресирана. Ще ви държа в течение.

Има ли други от вас, които са фенове на подобен подход? Ще ми е интересно да знам дали аз съм единствената луда. 😉