От доста време ми се иска да напиша тази статия, защото като човек, който има перспектива и от двете страни на барикадата съм се нагледала на много неща и ми се иска да споделя няколко мои заключения от връзките брандове-блогъри. Ели от Maquilab беше написала много страхотна статия преди няколко седмици, която всъщност ме вдъхнови да си пренапиша драфта, който седи от много време и да се опитам да съм по-полезна от колкото хаплива. Реших, че ще говоря от свое име и ще споделям своя опит, тъй като всеки блогър е различен и точно това е нещото, което се опитвам да прокарам като идея в тази статия.
Първо няколко съвета към брандовете и ПР-ите, и всички хора, които по някакъв начин репрезентират брандове. Мили колеги, вие сте душата и сърцето на продуктите, които представяте и когато пишете на блогъри, знайте, че вашият мейл трябва да е персонализиран, мил, адекватен и информативен. Нещо от типа на – „искаме да ви пратим тука едно нещо за тест и после да напишете нещо в блога“ е вече доста демоде и не работи.
Персонализиран е на първо място защото блогърите не са медии, и не може да се отнасяте към тях като към медии или като към наемни работници. Аз лично в моя блог пиша за неща, които ме вълнуват мен, харесват ми на мен, и аз лично ползвам. До сега никога не съм писала позитивни постове, за неща, които не са ми харесвали и не съм представяла продукти, които не ми влияят добре. Аз лично предпочитам да публикувам позитивни постове и да препоръчвам неща, които ми харесват, от колкото да хейтя по продукти, които не са моето нещо. Но това съм аз, това е моят блог и мястото, което аз контролирам. Да, много е self-centered, но повечето блогъри, които познавам възприемат блога си, като тяхното лично онлайн кътче и не обичат брандове да им се месят, губят времето или да им предлагат колаборации, които не са за тях.
Ето няколко истории от истинския живот, които съм сложила в графа „какво да НЕ работи“:
- Моля не ми изпращайте прес релийзи, които са общи, но нямат нищо общо с нещата, за които пиша. В момента съм в преслистите на няколко агенции и получавам мейли за знайни и незнайни събития, новини и продукти, които нямат нищо общо с лайфстайл, мода, козметика и храна – нещата, за които пиша. А дори и получавайки просто един мейл със снимки и прес информация някак си не ми пали въображението за статия, просто защото
- Моля пишете ми до мен, казвам се Петя и пиша блога petpandablog.com. По-горе описах интересите си. Много често получавам мейли, започващи със „Здравейте“, без изобщо да са персонализирани, но пък описващи колко ми е страхотен блога и колко много харесват за какво пиша… Наистина ли?
- Моля ако решите все пак да пишете общ, един и същи мейл до няколко човека, пишете на bcc (blind carbon copy – демек, аз не виждам на кой друг е пратен мейла). Никой не обича личната им информация да се показва, а и да слагате всички в СС е просто лоша имейл култура.
- Когато искате да работите с мен, моля проучете ме. Дали се интересувам от здравословен начин на живот или не, дали косата ми е къдрева, дали кожата ми е мазна, дали обичам да готвя, какво червило пердпочитам, в коя цветова гама се обличам… Всички блогъри имат снимки в блоговете, снимки в инстаграм, фейсбук страници на които също споделят лична информация. Няма по тъжно нещо от това да получа мостри, които са козметика за суха кожа или пък продукти за грижа за косата за права и рядка коса. Тъжно е. Наистина. Не само защото аз оставам разочарована и ги трупам в един шкаф и после раздавам на приятели, а и защото брандовете също са разочаровани, защото няма как да пиша за това.
- Вие как ще се почувствате ако просто получите нещо в торба на еконт/спиди/рапидо? Без подател, без обяснение, без „здравейте това е за вас, защото смятаме, че ще ви хареса защото..“, без дори мейл, който дава някаква информация за нещото. И не, не говоря за готините кутии изненади, които Lidl изпращат като покани за тайните им вечери. Говоря за някакъв бюти продукт пъхнат в торба и получен от мен, без предупрежение, без причина… Не се оплаквам, не искам да звучи като – не, не ми пращайте нищо, никога вече – но поне ми давайте инфо – защо, как, какво, ако е нов продукт, какво обещава, какво да очаквам.
И тъй като не искам само да хуля колегите ПР-и, ето няколко съвета към останалите блогъри – като човек, който се занимава от време на време с връзки с блогъри, имам няколко невероятни преживявания, за това как трябва да се работи, от които и аз се уча.
- Отговаряйте на мейлите си с покани, дори да е с негативен отговор. Все пак RSVP означава Répondez s’il vous plaît, или моля отговорете, дори и да не можете да присъствате все пак е добре това да се знае.
- Когато ви предлагат да ви изпратят продукт е страхотно да отговаряме кратко, точно и ясно – до кой, къде, и какъв ви е телефона за връзка. Също така, отговорът трябва да е навременен, тоест не след 3 седмици да се сетите, че сте получили мейл и тогава да отговорите. Отново – просто мейл етикет.
- Ако ви дадат избор или нещо не е ясно, е добре да съберете всички въпроси в един мейл, ако имате такива, за да ограничите комуникацията. Все пак обикновено се пише до няколко човека и ако всеки блогър си задава въпросите в отделни мейли, настъпва хаос.
- Ако имате идея, която е готина, споделете я в ясно описан и обоснован мейл. Помнете, че колкото по-структурирано и лесно-смилаемо представяте идеите си за проект с някоя мярка, толкова по-лесно могат да се случат.
- И последно, съвет, който аз си имам записан на post it в тефтера, с големи букви – не се приемайте прекалено на сериозно. Наистина. Няма нужда.
Мисля, че стана дълга и надявам се донякъде позитивна статия, от която всички можем да си вадим изводи. Аз също много често съм правила глупави неща в комуникацията ми с марки и осъзнавам грешките си, макар и късно. Това цялото излияние, не е с цел да соча някой с пръст или да се покажа аз колко много знам, а е по-скоро да ни накара всички да се замислим, за да можем да живеем и работим в една по-позитивна и градивна среда, без стрес и лоши чувства. Със сигурност пропускам много, но спирам до тук. Ако имате съвети и вие, ще се радвам да ги прочета в коментарите.
No Comments