Когато мечтите се сбъдват: Spirit of Bugras и Robbie

above photo source: Spirit of Burgas

 

Този уикенд бе фестивален. Не вярвам да има някой, който да не е разбрал, но този уикенд се проведе Spirit of Bugras, а в петък – в първия ден, хедлайнър бе, не друг а Robbie Williams.

Ще започна с малко по-далечна и лична история – годината е 2003, а мястото Англия. Това беше първото ми голямо пътуване сама в чужбина. Бяхме с най-добрата ми приятелка и пътувахме към летището, за да се прибираме в България след 10дневен престой в английския countryside. По радиото звучаха хитове на Роби и всички говореха за концерта, койото щеше да се проведе същата вечер, когато ние летяхме към БГ, близко до пътя, по който ние минавахме- в Knebworth. В последствие този концерт се превърна в албум и един от най-гледаните поп-концерти в историята на Англия. А в България го даваха по телевизията, месеци по-късно и на мен ми потекоха сълзи, че сме били толкова близо и същевременно толкова далеч от това грандиозно шоу.

Превъртаме 12 години и една седмица напред. Лято 2015, в Буграс. Традиционният фестивал „The Spirit of Burgas“ се завръща и хедлайнър е не-друг, а Роби. Билетите са в чантата, гривната на ръката, пясък между пърстите на краката и бучка от вълнение в гърлото. Тази година за първи път отивам на „Спирита“ и нямам търпение. Хора много, алкохол също. Слъцето залязва. Kwabs, който подгряваше, изпява Walk и слиза от сцената. Времето започва да тече бавно. 30 минути до 22:30, когато Роби трябва да излезе и да го гледаме на живо. С нашата група хора намираме супер места, но за 30те минути, в които чакаме и си говорим хиляди други хора ни избутват и застават пред нас. Местим се от страни на сцената. Вече е тъмно. Намираме места с видимост. Аз изкопавам малко хълмче от пясък под мен за да виждам по-добре и… сцената светва! Всичко е червено, някакви надписи, някакви хора, музика… и Роби излиза.  Let meeeee entertain you! И, о, дали ни забавлява…
[youtube https://www.youtube.com/watch?v=0bUUNQCnle0]

Сълзи текнаха от очите ми когато чух заветното му изречение, с което започва всеки концерт „My name is Robbie bad wordin Williams, and for the next two hours your ass, is mine“.  В следващите два часа бяхме негови, както и се закани. А аз бях на някакъв друг свят. Пях с цяло гърло почти непрекъснато, но не мога да си представя той как има такава харизма и енергия. Този човек е луд. Няма такава емоция, такава игра с публиката, закачки и забава. Ходила съм по-други концерти, но Роби разби. Тотално. Пя много, изпя всичките си най-големи хитове, пя Queen, пя Frank Sinatra, качи някаква мацка от публиката на сцената. Пя, танцува, просълзява се, говори ни за семейството си. Говори за себе си с огромна доза сарказъм и себе-ирония. Излезе с килт, показа ни и предник и задник. Скача, тича. А публиката беше на макс. До момента, в който концерта не приключи и не решихме да си тръгваме не осъзнавах колко хора е имало зад нас. Не беше Knebworth, но мисля, че Бургас се представи достойно, а Robbie bad wordin Williams доказа, че е един от най-големите изпълнители на нашето поколение. Великан. Енергията на цялото представление ще се запечата завинаги в съзнанието ми. И ако дойде пак, пак ще отида да го гледам. Тотално си заслужава. Все пак, това е Роби.