Happening Now

30 неща преди 30: overview

June 14, 2015

Днес ставам на 30! И е странно, прекрасно, очаквано и неочаквано едновременно. От няколко месеца съм в някаква странна душевна ситуация, в която мисля и премислям – какво съм постигнала за тези 30 години, и се депресирам леко, защото преди 20 години, хората на 30 ми изглеждаха улегнали, порастнали, възрастни и знаещи какво искат от живота. А аз на 30, не се чувствам така, нито порастнала, нито улегнала, нито знаеща какво иска от живота… НО! гледайки назад 20те ми години (в снимки и албуми във Facebook най-вече) мога с радост и гордост да кажа, че бяха прекрасни. Пътувах, обичах, бях с разбито сърце, намерих приятели, загубих приятели, намерих нови приятели, местих се, смях се, пих, завърших бакалавър с Щатите и магистър в Лондон, намерих истинска любов, смених няколко работи, смених няколко квартири… Гледайки всички снимки и моменти, ми се насълзяват очите, защото се замислям, че наистина животът е хубав!

Преди няколко седмици на стената ми споделиха статия 30 неща, които трябва да направиш преди 30, прочетох я, мисловно чекнах повечето неща и после видях, че Мери си го е направила по-подробно в пост, и реших, че трябва да погледна назад и да видя върху какво трябва да работя, какво съм постигнала и какво ми остава, дали наистина съм толкова тип “вятър ме вее на бяла кобила” или всъщност за 30 години съм постигнала някакви висоти и съм научила някакви неща… И така, започвам ревизия на живота си, публично и безсрамно, пред всички, но за себе си.

1. Да се научи да се предизвиква. Да преодолее страховете си. 

– Това го мога. Въпреки че съм пъзла, мога да се предизвиквам сама себе си и редовно го правя, и в личен и в професионален план. Замисляйки се за последните 10 години съм живяла в 3 държави, завършила съм 3 университета, работила съм на 4 места и съм постигала почти всичко, което съм искала силно.

2. Да си намери хоби.

– Чек! Блогът ми е голямо хоби, може би най-голямото ако смятаме отделено време, усилия и ресурси.

3. Да се научи да танцува. 

–  Ако имаш поне малко ритъм, можеш да танцуваш, а дори и да нямаш танците са за удоволствие. Мисля, че ритъм имам, а и със Зумбата, която си практикувам и стъпки поназнайвам.

4. Да тренира чувството си за хумор. 

– Прекрасно е и съм благодарна, че съм обградена от много весели и забавни хора, които определено ми тренират хумора и самоиронията.

5. Да говори пред публика. 

– Това е част от работата ми, а и смятам, че ми се получава горе долу добре. Естествено при по-голяма аудиторя има сценична треска, притеснение и безсънни нощи, но това е умение, което се развива с годините. Най-страшната ми история с говорене пред публика, която ме пречупи, беше в колежа, когато трябваше да говоря пред пълен аудиториум с бъдещи студенти и техните родители за живота в колежа и да споделя собствено мнение, съвети и поуки. Е доста време прекарах пред огледалото преди този ден. Всички казаха, че е минало много добре, но аз нищо не помня, наистина.

6. Да се научи да слуша.

– Е, това вече ми е много трудно. Много. Но е едно от нещата, които много искам да развия в себе си, защото е прекрасно умение.

7. Да си води дневник.

– Това също го смятам за чек!, защото от една страна блогът ми действа като дневник на нещата, които харесвам и ме вълнуват, и макар да не започвам всяка статия с “Мило дневниче, днес…” винаги мога да погледна назад и да видя какво ми е било в главата преди месец, година, две…

8. Да се научи да готви. 

– Е тук дабъл чек! Обичам да готвя, а и смея да твърдя, че ми се случват манджите.

9.  Да се научи да спестява. 

– Тук също има върху какво да се работи, но започнах усилено да размишлявам по темата. Действия и конкретни цифри още няма, но скоро… скоро.

10. Да научи чужд език.

– Тук съм ок. След толкова години в Щатите и Англия, английският ми е на ниво native, но пък немски и испански знам колкото да си поръчам две бири. Голямо мое съжаление е , че не знам майчиния си език- Арменски, но език винаги може да се научи.

11. Да живее извън дома. 

– От 18 годишна живея сама, на хиляди километри от мама и тати. Имаше трудни моменти, но определено уроците си заслужаваха сълзите. Това да останеш сам, на ново място, да разчиташ на себе си за всичко, да си намериш нови приятели и нова среда и да можеш да събереш живота си в два куфара и да го преместиш отново  на хиляди километри (5 пъти ми се е случвало до сега) те учи на много сила и самостоятелност.

12. Да пътува много. 

– Това ми е любимо, ако мога всеки месец да съм на различно място за по една седмица ще е най-добре. Винаги може още, но за скромните си 30 години съм обиколила доста места из Щатите и Европа, за следващите 30 оставям Азия и Африка 🙂

13. Да работи и да си изкарва парите сама.

– Чек и чек. Работя от както съм завършила гимназия. В Щатите е задължително в колежа да имаш work-study, и е имало моменти в които съм работила на повече от едно места.

14. Да си избере кауза. 

– Имам няколко, които водят до кратко точно и ясно – “обичайте себе си, каквито сте”, независимо от цвят на кожата, текстура на косата, полова ориентация или килограми. Едно от най-важните неща, които съм научила и, в които вярвам е, че красотата и добротата са навсякъде около нас и просто трябва да отворим душите си и да ги приемем, без предразсъдъци и хейт.

15. Да се научи да снима. 

– Това също е нещо, като езиците, танците и пътуването – колкото повече, толкова повече. Фотографията е нещо прекрасно и винаги има какво да се научи. Не съм майстор, в никакъв случай, но полагам старание, чета и опитвам нови и нови неща. Не казвам “не мога”, но не казвам и “мога” да снимам, просто приемам, че има какво да подобря и да науча.

16. Да заобича спорта и движението. 

– Е тук вече имам какво да постигна. Винаги съм си била мързел – да се вдигна и да отида на спорт е психическо мъчение. Обичам да ходя и обичам да танцувам, но да тичам, вдигам тежести и въртя 100 часа колело или крос тренажор, просто не е моето…. и завиждам благородно на всички, които обичат спорта.

17. Да се научи да търси обратна връзка. 

– Да! Много важно! Определено. Отново блогът е място, което работи в тази насока, защото едно е да се възприемаш ти сама, друго е да видиш как другите те възприемат. Опитвам се винаги да съм отворена и да търся градивна критика, защото само така може да се подобря и израстна, в каквато и да е насока.

18. Да си намери ментор. 

– Тук бих казала, че ментор точно нямам, но имам много жени, на които се възхищавам и, от които се уча. Майка ми е една от тези жени и съм и безкрайно благодарна за търпението, съветите и отвореният поглед към света, които има, и на всички неща, на които ме е научила.

19. Да си открие стила.

– Да, моят стил е еволюиращ и еклектичен, като самата мен. И тук говоря не само за дрехи, но и за музика, храна, пътувания и изобщо всичко. Никога не мога да се огранича до едно единствено нещо, и някак си в стила си въплъщавам всичко, което харесвам – един ден може да съм с кожено яке и кецове, на следващият да съм с ефирна дълга рокля, а след това с дънки, тениска и сако. Такава съм, зодия близнаци, и всеки близнак има свой собствен стил.

20. Да се научи да шофира.

– Книжка имам. Да шофирам знам технически как, но добър шофьор не съм. А и някак си, нямам желание… не е моето и всяко шофиране завършва в ред сълзи, ред сополи и нервна криза.

21. Да е ОК с хаоса, но и да знае що е то agenda.

– Това съм аз, описана в едно изречение. Аз съм организиран хаос и така ми е ок. Мога да планирам, но мога и да тръгна на някъде просто защото момчето е казало хайде! По този начин животът е по-интересен. Поне според мен.

22. Да се влюби. 

– Това е едно от най-важните неща. Да си намериш човекЪТ!  Много съм щастлива, че три и половина години съм влюбена в един човек и продължаваме да чувстваме един към друг трепетите, които чувствахме и в първия месец на нашето познанство. Дано нищо не се променя и след като сложим халки тази година.

23. Да бъде с разбито сърце. 

– Голям чек! Беше трудно да си събера сърцето, да го изтупам, да го залепя и то пак да забие. Отне време, много време, но за щастие се случи и когато бях готова срещнах момчето, точно в подходящия момент.

24. Да бъде сама. 

– И това съм го чекнала. Дори обичам да бъда сама със себе си, понякога, за малко, но го намирам много полезно.

25. Да се научи да се грижи за приятелите си. 

– И тук бих казала чек!, въпреки че те трябва да кажат. Но като човек, който има приятели от детската градина, с които още сме си най-добри приятели, бих казала, че го мога. Най-силните приятелства са тези, в които можеш да не се виждаш с някои месеци наред, но когато се видите, все едно не сте се разделяли.

26. Да запомни, че ако иска да се развива, трябва да излезе от зоната си на комфорт.

– Много вярвам, в това, че колкото повече знаеш, толкова повече осъзнаваш, че не знаеш. Зоната на комфорт е нещо… комфортно, но магията се случва когато излезеш, когато се насилиш да спре да ти е комфортно, когато научиш нещо ново. Мисля, че това че съм живяла на толкова места, и всеки път съм започвала сама, ме е научило на много.

27. Да се научи да поема отговорност за съдбата си.

– Че кой друг е отговорен за мен, ако не аз самата. Тази точка по-скоро бих я перифразирала като – да носи отговорност за собствените си решения, защото никой друг не е виновен за нещо, което се е случило заради мое решение, освен аз самата. И да, случват се грешки, но ако се учим от грешките си, само можем да се развиваме и растем.

28. Да си направи план. 

– Планове много, идеи много и още повече пътеки, по които да тръгнем. Много вярвам, че животът е карта, лабиринт, от тези които имат един вход и един изход, но безкрайно много пътища и колкото и да плануваш, един единствен завой може да те изпрати в съвсем друга посока.

29. Да зареже всичко и да започне от начало. 

Това го можех преди 5-6-7 години, и го правех. На две години си сменях града, щата и държавата. Напоследък тъй като животът ми стана по-подреден, се появи някакъв страх от новото начало. Трябва да си припомня как се случваха нещата и да пробвам пак, беше много интересно.

30. Да гледа “Why 30 is not the new 20”.

– Гледах го. Съгласна съм. 20те не са просто години за купон, пиене и безразборен секс. Да случват се такива неща, но 20те дефинират кои ще бъдем, в какво ще се превърнем и какъв ще бъде животът ни по-нататък.

Гледайки назад осъзнавам, че 20те ми бяха прекрасни! Правила съм много грешки, изживяла съм много хубави моменти, изплакала съм много сълзи и съм се смяла с глас от сърце и душа, срещнала съм много хора, обиколила съм много места и не съжалявам за нищо. Всяко едно изживяване ме е направило по-силна, по-мъдра и по-отговорна. 20те ми бяха прекрасни, забавни и неповторими, наздраве за 30те, дано да са точно толкова прекрасни, а даже и повече!

You Might Also Like

2 Comments

  • Reply Presi June 18, 2015 at 12:31 pm

    Страхотен пост, Пете! Чета го сега, няколко дни по-късно и ми става любим! Поздравления за този пост и всичко, което си постигнала сама ,беше удоволствие да го прочета 🙂

    • Reply petpanda June 18, 2015 at 12:32 pm

      Благодаря ти, Преси! :))

    Leave a Reply